Козметиката включва различни продукти за локално приложение, който служат за разкрасяване, почистване или защита на кожата, косата и ноктите. В козметиката не би трябвало да се съдържат активни лекарствени средства и вещества, които влияят на структурата и функциите на кожата. За съжаление, освен очакваните козметични ефекти, като почистване, хидратация или слънцезащита, козметиката, която използваме ежедневно може да разстрои функциите на кожата и да причини сериозни проблеми.

При контакт с козметични средства, кожата може да реагира по различен начин. Тази реакция може да се прояви под формата на акне, уртикария, промени в пигментацията, фототоксична реакция или дерматит-екзема. В редки случаи козметиката може да предизвика и системна реакция с развитието на анафилаксия.

Някои проучвания показват, че около 10% от хората проявяват по-сериозна реакция към козметиката. Изчислено е, че жените използват средно около 7 вида козметични продукти на ден и затова нежеланите рекции към козметиката при тях са по-чести.

Веществата от козметиката могат да достигнат кожата чрез директно приложение или индиректно от контакт с контаминирани повърхности или по въздушен път. Възможно е алергените да попаднат от ръцете в по-чувствителните области на клепачите и очите.

Алергичните реакции се дължат на свръхреакция на имунната система към субстанции, които по принцип са безобидни. Алергенът дразни имунната система и предизвиква отделянето различни химически вещества, включително антитела, които дават алергични симптоми.

Какви са симптомите при поява на нежелани реакции към козметиката:

Иритативен контактен дерматит (вследствие дразнене):
• 80% от всички случаи на контактен дерматит.
• Получава се в резултат на увреждане на кожата при контакт с дразнещи вещества.
• Може да се прояви при всеки човек, но най-изложени са хората с чувствителна кожа и атопичен дерматит.
• Наблюдават се петна от зачервена, болезнена и лющеща се кожа, често с поява на мехури.
• По-силните дразнители предизвикват реакция в рамките на минути до часове от експозицията.
• Реакцията към по-слабите иританти може да се прояви след няколко дни до седмици.
Алергичен контактен дерматит
• Проявява се, когато имунната система реагира на вещество, към което организмът е развил алергия.
• Симптомите включват зачервяване, оток, интензивен сърбеж или уртикария.
• Обривът се появява в рамките на няколко часа от контакта.
• Най-често козметичната алергия се наблюдава на кожата на лицето, очите и устните.
Фотоконтактен дерматит
• Засяга откритите части на тялото.
• Причинява се от взаимодействието на слънчевата светлина с вещество от козметиката.
• Увреждането на кожата става по токсични или алергични механизми.
• Фототоксичната реакция наподобява слънчево изгаряне.
• Фотоалергичната реакция е под формата на алергичен дерматит.
Контактна уртикария
• Поява на парене, изтръпване или сърбеж минути до час след контакта с кожата (подобно на реакцията при докосване на коприва).
• Оток и/или зачервяване, надигнати папули- уртики.
• Обривът изчезва в рамките на 24 часа след появата си.
• Когато уртикарията е свързана с активиране на имунната система се наблюдават симптоми и от други органи, като ринит, конюнктивит, респираторни, гастроинтестинални симптоми и анафилаксия.
Анафилактична реакция
• Поява на генерализирана уртикария или съдов оток.
• Съдовият оток засяга дълбоките слоеве на кожата и подкожието. Обикновено обхваща областта на клепачите, устните, езика и крайниците.
• Наличие на задух, затруднено преглъщане, гадене, повръщане, слаб и учестен пулс, световъртеж, загуба на съзнание.
• Това е животозастрашаващо състояние, което в някои случаи може да бъде фатално и изисква спешна медицинска намеса.

При някои индивиди може да има повече от един тип реакция. Например хората с атопичен дерматит са по-чувствителни на въздействието на дразнещи вещества и лесно може да получат иритативен или алергичен контактен дерматит, поради слабите бариерни функции на кожата.

Възможно е козметична алергия да се прояви и след години безпроблемно използване на даден козметичен продукт.

Кои са алергените в козметиката?
Козметичните средства съдържат хиляди съставки, всяка от които може да бъде потенциален алерген. Най-често срещаните алергени откриваме сред множеството аромати, консерванти и парафенилендиаминът (PPD) в боята за коса.

Ароматни вещества
Известни са няколко хиляди различни ароматни вещества, които се използват в козметиката. Те са най-честият причинител на кожни алергии.

Консерванти
Козметиката, която съдържа вода често има и консерванти в състава си, предпазващи я от развитие на микроорганизми. Консервантите са втората най-честа причина за алергични реакции. Сред тях са парабените, формалдехида, имидазолидинил, кватерниум 15, изотиазолинон и метилизотиазолинон.
Парафенилендиаминът (PPD) е широко използван в перманентните бои за коса, защото дава по-натурален цвят. Реакциите към PPD може да са леки под формата на дерматит на горния клепач или по-изразени с поява на отоци по скалпа и лицето. Новите производни на PPD алергизират в по-малка степен.

Други алергени, широко използвани в козметиката са ланолин, колофон, прополис, алергени от слънцезащитната козметика и препаратите за нокти, кобалт.

Как се доказва наличието на алергия към козметиката?
Козметичната контактна алергия се доказва с епикутанно тестуване- патч тест (Patch test). С помощта на специални пластири, върху кожата на гърба се поставят малки контейнерчета, съдържащи различни серии от подозирани алергени. Използват се както стандартни серии, така и специфични козметични серии, самия продукт и отделните му съставки в различни концентрации. Фотоалергичната реакция се доказва с фото-патч тест, при който тестваните алергени се облъчват с УВ-А лъчи. Резултатите се отчитат на 2 и 4/5 ден, като наличието на зачервяване, оток и/или сърбеж е признак за положителна реакция към съответния алерген.

Диагнозата контактна уртикария се потвърждава с провеждането на кожен прик тест (Prick test). След поставяне на разтвори, съдържащи алергени върху кожата се правят убождания или одрасквания, с помощта, на които алергените проникват в дълбочина. Реакцията се отчита след 1 час. Положителната реакция се изразява в локално зачервяване, оток или сърбеж на кожата. При данни за по-сериозна извънкожна реакция, такова тестуване се прави в болница. Ако уртикарията е свързана с имунологична реакция, с кръвни тестове се установява наличието на имуноглобулин Е специфични антитела.

Как се лекува алергията към козметика?
Контактният дерматит отшумява бързо след отстраняването на козметичния продукт, който го е причинил. Слаби кортикостероидни кремове и мази, както и препарати за хидратация и успокояване на кожата може да ускорят оздравителния процес. При по-тежки алергични реакции е необходима намесата на дерматолог и по-сериозно лечение. Уртикарията, особено ако е генерализирана изисква по-продължително системно лечение.

Предпазване от козметична алергия
Най-добрият метод за предпазване от повторна поява на алергична реакция е избягване използването на козметични продукти, в които се съдържа съответният алерген. Преди използването на нова козметика е необходимо:

• да се проверява внимателно съдържанието на продукта за наличието на алергизиращи съставки;
• да се инфомираме за срока на годност, условията за съхранение и трайността след отваряне на опаковката;
• козметиката да се тества с поставяне на малко количество от нея върху вътрешната страна на китката или предмишницата; ако до 24–48 часа няма промени по кожата, използването на този продукт е напълно безопасно;
• да се избират продукти с по-малък брой съставки, което редуцира броя на потенциалните алергени;
• парфюмите да се поставят върху дрехите, а не на кожата;
• да се избира козметика, която е неароматизирана, хипоалергенна и некомедогенна;
• при установена алергия към аромати, да се избягва употребата на растителни екстракти.

Използвана литература:
1. Bruusgaard-Mouritsen, Maria A.; Johansen, Jeanne D.; Zachariae, Claus; Kirkeby, Christel S.; Garvey, Lene H. (2020). Natural ingredients in cosmetic products – a suggestion for a screening series for skin allergy. Contact Dermatitis, (), –. doi:10.1111/cod.13550
2. K.F. Thomson; S.M. Wilkinson (2000). Allergic contact dermatitis to plant extracts in patients with cosmetic dermatitis. , 142(1), 84–88. doi:10.1046/j.1365-2133.2000.03245.x
3. Goossens, An (2016). Cosmetic Contact Allergens. Cosmetics, 3(1), 5–. doi:10.3390/cosmetics3010005
4. Catherine Pecquet; Michel Lauriere; Sylvie Huet; Francisque Leynadier (2002). Is the application of cosmetics containing protein-derived products safe?. , 46(2), 123–123. doi:10.1034/j.1600-0536.2002.460220.x
5. Sara Vansina; Dominique Debilde; Marie-Anne Morren; An Goossens (2010). Sensitizing oat extracts in cosmetic creams: is there an alternative?. , 63(3), –. doi:10.1111/j.1600-0536.2010.01762.x
6. FDA US Food & Drug Administration, Allergens in cosmetics
https://www.fda.gov/cosmetics/cosmetic-ingredients/allergens-cosmetics#common
7. European commission, Public health, Perfume Allergies
https://ec.europa.eu/health/scientific_committees/opinions_layman/perfume-allergies/en/index.htm
8. American Academy of Allergy, Asthma & Immunology Allergic Skin Conditions https://www.aaaai.org/tools-for-the-public/conditions-library/allergies/allergic-skin-conditions
9. Type I Hypersensitivity Reaction https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK560561/