Гърция е много повече от безплатни шезлонги, плажове на крачка от хотела и почти безоблачно лято. За да я опознаем наистина, трябва да сме готови да се гмурнем смело в нейното синьо. Анита Димитрова ни повежда на едно слънчево, морско (но не само) и вълнуващо пътешествие.
На корицата на „Гръцко синьо“ пише: „не съвсем пътеводител“. Аз бих казала, че това всъщност е „много повече от пътеводител“. Ако търсите практични съвети за цени, фериботи, ресторанти, паркиране, храна, ще ги откриете в тази книга. Ако търсите исторически справки и препратки към богатата гръцка култура, ще ги откриете в тази книга. Ако търсите лични изживявания и разкриване на непознати дестинации, ще ги откриете в тази книга.

„Гръцко синьо“ може да бъде четена като съветник, когато се отправяте към някоя дестинация, но и като приказка, която да ви отведе в Гърция винаги, когато имате нужда поне от емоционална почивка. „Гръцко синьо“ е пътуване. Тя ще ви даде възможност да се пренесете до места, до които може и никога да не стигнете реално. Но благодарение на майсторското писане на Анита Димитрова, ще опознаете и ще вкусите.
Опитът на авторката е от огромно значение и си личи от всяко изречение. Дългогодишен журналист, тя умее да предаде максимално информация без излишни отклонения. Пише толкова умело, че описанията не звучат скучно като от брошура, а кара местата да оживяват пред очите ни. Защото всеки заслужава да вкуси от „островната леност и мечтание по моретата“.

Личи си, че авторката е обикаляла Гърция много години, преди да започне да пише тази книга. Стигала е до най-отдалечените плажове, до най-слабо познатите острови. А при такъв тип издание личното преживяване е най-важното. Но Анита Димитрова не просто е посещавала Гърция, тя е изучавала историята й, културата, обичаите, чела е авторите й, запознала се е с големите произведения, посветени на тази страна. Всичкото това натрупано богатство, тя умело споделя с нас. Както и безкрайната си обич към Гърция.
Но освен ентусиазъм и любов, тя втъкава в книгата си своя великолепен стил. Леко поетичен, с нотка чувство за хумор и без излишни думи.

Авторката уточнява още в увода: „Тази книга не е реклама на гръцката туристическа индустрия. Без да пренебрегва популярните дестинации, тя отива и до места, където машината още не се е завъртяла на пълни обороти. Наивно би било да смятаме, че в малка европейска страна, посещавана от 30 милиона души годишно, са останали кътчета, където туристическия крак не е стъпвал. Но благодарение на особената география на Гърция – над 1000 разпръснати в Средиземно море острова, 227 от тях населени – са се съхранили оазиси, където краката не са много, а дните следват ритъма на отминали времена.

Перото си върху Гърция са упражнявали безброй автори – от титани като Хенри Милър и братята Даръл, през всички известни брандове пътеводители, до въодушевени аматьори (като мен). Копнежът по южните морета, основополагаща човешка емоция от векове, стои и зад „Гръцко синьо“. А „не съвсем пътеводител“ тя е, понеже няма претенции за изчерпателност и справочност; описаните дестинации са само преживените.“
Тази книга ни води на едно дълго пътуване – от най-познатите сред българите дестинации като Тасос и Халкидики, през Скиатос и Лимнос, през Йонийската синева на Кефалония и Закинтос, през Миконос, Серофос и Санторини, чак до Пелопонес. Но освен познати имена, срещаме и множество скрити съкровища, като Китира, Сифнос, Аморгос, Кимолос, Хидра. Всяка дестинация е опозната и вкусена, представена интригуващо. Дори за най-познатите места авторката ни изненадва с любопитни факти.

Описанието на книгата ни обещава: „Трийсет и две близки и далечни дестинации; двеста и петдесет цветни фотографии; полезни съвети за плаването по море, местната кухня, историческите забележителности… Но този „Не съвсем пътеводител“ съдържа не само златни плажове, фотогенични залези и практична информация за туриста. В него има и вендети, тюлени, политически убийства, вулкани и земетресения, котки, любовна история, корабокрушения; чуват се стъпките на Омир, Байрон, Казандзакис и Ленард Коен.“

Лично за мен Гърция е преди всичко гостоприемство. Така, както са ме приемали там, не са ме посрещали никъде другаде. Но тя е и онази магия, която сякаш те пренася в приказка. Авторката я описва като: „безвремието, властващо край белите къщички със сини прозорчета, поръсени с розов цвят от бугенвилия“.

Запиши се за нашия нюзлетър и ще получаваш първа специални предложения и полезна информация, които няма да видиш във Фейсбук или магазина. Въведи имейла си и получи код за подарък със следващата си поръчка: