„Глина“ се промъква през всяка цепнатина в сърцето и се настанява трайно в него. Романът е като мед – плътен и омайващ. История за съдбата, в която силната любов неизменно е свързана със силна мъка, желанието за свобода – с необходимостта от смирение, а надеждата за бъдещето – със страха от миналото.

„Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, „Глина“ е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си.“, ни обещава анотацията и наистина оправдава очакванията ни. Книгата на Виктория Бешлийска е една от най-важните, излезли миналата година. Неслучайно само три седмици след официалното обявяване, се превърна в най-продаваната за 2020 г. на сайта на издателство „Софтпрес“ още на етап предварителни поръчки.
И въпреки че това е дебютен роман на Виктория Бешлийска, авторката отдавна е позната от своя ценен блог „По дирите на думите“ (Words Do Worlds), посветен на старите български думи, ценните словосъчетания и магичността на нашия език.

В „Глина“ тя разказва историята на село Бусинци през XVII век – тайнствено място, където основният поминък е грънчарството. Не един е майстор в селото, мнозина са посветени в занаята и са отдадени на глината. На това вълшебно късче земя се преплитат съдбите на знахарката Зевна, напуснала своя край, за да роди дъщеря си в изоставена колиба край селото; на красивата Жара, необикновена девойка, лека като вятъра, изгаряща като слънце; на овчаря Боя, който бяга от дома си и от занаята, за да следва сърцето си; на младия майстор Велико – орисан с огромен талант, но и с мрачна съдба. Всеки от тях вярва, че е по-силен от предначертания път, че може сам да изкове свободата си, че е способен да ръководи живота си. Дори е възможно сам по себе си всеки да го постигне. Но съдбите им се преплитат на толкова стегнат възел, че никой от тях вече не може да избяга от своята орис. А тя е свързана с участта на цялото село, което ще трябва да открие в себе си вярата и вдъхновението да пребори враговете си без война.

Най-ценното е, че авторката е преплела история, легенди и въображение. Село Бусинци наистина е било дом на едни от най-изкусните майстори грънчари в цялата Османска империя. Според легендата, през XVII век само те получили благословията на турския султан да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати.

Виктория Бешлийска попада уж случайно в Музея на Бусинската керамика, но това посещение преобръща писателската й съдба. Селото, в което днес живеят не повече от трийсетина души, се превръща в нейно вдъхновение, дори в неин дом, докато пише романа. Напътствана е и от таланта на Захари Иванов – един от малкото майстори на автентична бусинска керамика днес. Той й разкрива множество тайни за грънчарския занаят, който заживява нов живот в „Глина“.

Но освен за магията на грънчарството, това е роман за силата на думите. „Глина“ е съкровищница на почти забравени и съживени думи, на български обичаи, на тайнствени баяния. Виктория Бешлийска полага огромен труд да ги събере. Тя чете, проучва, рови по архиви, ходи по музеи, обикаля из Трънско, където черпи вдъхновение от историята, хората, легендите, обичаите и вярванията. За ги заплете след това умело в една толкова жива история, която кара сърцето ни да бие „с 240 думи в минута“, докато я четем.
Но освен това, „Глина“ е роман и за силата, която притежават думите, които изричаме. Фразите, които казваме на най-близките си, клетвите, гневните словосъчетания, но и думите на обич, тихите слова на надежда, молитвите, благословиите. В българската традиция думите винаги са играли огромна роля, която понякога днес в забързаното ежедневие забравяме. „Глина“ ни напомня колко важна е всяка дума и как дори една излишна може да преобърне целия живот, точно както най-малкото камъче преобръща цялата каруца.

А най-възхитителното е, че в самия роман няма нито една излишна дума, всяка си е на мястото, всяка следва предишните в невероятен синхрон, подредени като броеници. Виктория Бешлийска е като магьосница, която сякаш с неземна сила е подредила изреченията в романа. Те се носят като река, която е толкова силна, че единственото, което можем да направим, е да се оставим на течението й. А то ще ни отнесе далеч!

Запиши се за нашия нюзлетър и ще получаваш първа специални предложения и полезна информация, които няма да видиш във Фейсбук или магазина. Въведи имейла си и получи код за подарък със следващата си поръчка: