Отглеждането на всяко дете е свързано не само с моменти на радост и щастие, но и с много отговорности и предизвикателства. Наред с храненето, грижата за кожата е основен приоритет от раждането до края на втората година.

Бебешката кожа е козметичен идеал, символ на нежност, красота и съвършенство, но в действителност е много крехка и лесно ранима. Структурата и функциите на кожата се променят много интензивно в първите години от живота и за да се грижим адекватно за нея е добре да знаем специфичните ѝ особености във всяка една възраст. Поддържането на кожата и нейната бариерна функция е ключово за оцеляването. Това важи специално за новородените, защото тяхната кожа се различава по структура, функция и състав от зрялата кожа на възрастните.

Вътреутробно развитие.
Кожата започва своето развитие в първия триместър на бременността. Към 20 г.с. кожата започва да функционира и да развива бариерните си функции. Добре оформен рогов слой се наблюдава едва след 34 седмица.

През последния триместър на повърхността на кожата се образува специална защитна обвивка, наречена “верникс казеоза”. Тя е съставена от себум, примесен с отпаднали рогови клетки и съдържа предимно вода, липиди и протеини. Казеозната обвивка създава водонепроницаем слой, който предпазва плода от въздействието на околоплодната течност, а веднага след раждането осигурява по-добра хидратация на кожата, поддържа оптимално рН, има антиоксидантни и антимикробни функции.

Кожата на новороденото
При раждането, развитието на кожата не е напълно завършено. Следродилният период е времето на активна адаптация и узряване на кожните функции и структури.

Съзряването на кожата зависи от гестационната възраст. При недоносени деца, родени към 28 седмица бариерната функция е слаба, трансепидермалната загуба на вода е много висока, а абсорбцията на вещества през кожата- значителна. Новородените в термин се раждат с напълно развит епидермис, но недоразвити бариерни функции, които узряват постепенно през първите две години от живота.

Ако сравним структурата и функцията на кожата на бебетата с тази при възрастни ще открием съществени разлики.

Епидермисът на новородените е съставен от по-малки по размер клетки, разположени в по-малко слоеве. Това корелира с по-бързите темпове на обновяване на епидермиса. До тригодишна възраст роговият слой е с около 20-30% по-тънък отколкото при възрастните. Абсорбцията на вещества е много по-голяма, заради по-краткия път който изминават за да достигнат живите клетъчни слоеве на кожата. Това прави задължително използването на специално формулирани детски продукти, които не са токсични или алергизиращи.

Регулацията на водното съдържание в кожата на бебетата също се различава от това при възрастните. Веднага след раждането кожата на новороденото е значително по-суха и по-груба, сравнено с тази на възрастните. През първия месец съдържанието на водата се увеличава и след третия месец кожата постепенно става по-гладка и мека. До края на първата година роговият слой съдържа повече вода отколкото този на възрастните.

Бебешката кожа (а) е с по-тънък епидермис, тя е по-добре хидратирана, но и губи по-вече вода от тази на възрастните (в). Фигурата е от статията” The infant skin barrier: can we preserve, protect, and enhance the barrier? Dermatol Res Pract. 2012 http://downloads.hindawi.com/journals/drp/2012/198789.pdf

Като цяло кожата на бебетата бързо се хидратира, но и по-бързо дехидратира. Трансепидермалната загуба на вода e засилена, а епидермисът съдържа по-малко натурални овлажняващи фактори отколкото при възрастните. Бариерната функция и водното съдържание са зависими една от друга. Съдържанието на вода регулира дейността на ензимите, свързани с узряването на роговия слой и отпадането на мъртвите клетки от повърхността. Редовното използване на емолиенти още от раждането задържа водата в епидермиса и подкрепя бариерните функции.

Хидратацията на различните области на тялото при бебетата варира. Най-малко хидратирана е областта на бузите поради недостатъчното количество себум и действието на климатичните фактори като температура и влажност на въздуха. При по-висока температура и по-ниска влажност на въздуха, трансепидермалната загуба на вода се увеличава. Отглеждането на бебето при твърде висока влажност>75% забавя узряването на бариерните функции и пречи на хидратирането на епидермиса. Най-силно хидратирани са областите под памперса, заради оклузията и по-малкото изпарение на вода.

Бебешката кожа съдържа по-малко общи липиди и по-малко себумни липиди, сравнено със зрялата кожа. Себумната секреция на новородените е стимулирана в първите дни след раждането под въздействието на майчините хормони. След това се наблюдава спад в производството на себум, което остава доста по-ниско от това на възрастните чак до настъпването на пубертета. Количеството на липидите е тясно свързано с хидратацията и бариерните функции.

Бебешката кожа е по-податлива на инфекции. Дори състава на микроорганизмите естествено населяващи повърхността на кожата е различен от този на възрастните и продължава да се променя до края на първата година.

При раждането кожното рН е близко до неутралното и постепенно става по-кисело. Необходими са няколко седмици, за да достигне стойностите на рН, характерни за възрастните. Поддържането на кисела среда на повърхността на кожата е изключително важно за узряването на епидермиса и оформянето на неговите бариерни функции. Ензимите отговорни за синтеза на бариерни липиди работят най-оптимално при кисело рН, а при алкално се разрушават. Модифицирането на кожната киселинност е една от терапевтичните стратегии при лечението на атопичния и памперс-дерматита.

Кожната микроциркулация при раждането не е добре развита и продължава да се оформя до 3-4 месечна възраст.

Бебетата родени в термин се изпотяват както под въздействието на топлинни, така и при емоционални стимули. При недоносените деца тези функции са недоразвити и за нормализирането им след раждането са необходими около 2 седмици.

Колагеновите влакна в дермата на бебетата са по-тънки и по-нарядко разположени в сравнение със зрялата кожа. Няма отчетливо разграничение между ретикуларния и папиларен слой на дермата. Структурите на повърхностния микрореф са по-гъсто разположени и правят площта на бебешката кожа релативно по-голяма. На това се дължи по-лесното изпарение на вода от епидермиса.

Меланинът в кожата играе ролята на филтър, пречещ на проникването на ултравиолетовите лъчи. Съдържанието на меланин в изложените на слънце участъци на кожата при децата е значително по-ниско от това на възрастните. Това прави детската кожа много по-податлива на ултравиолетово увреждане. Тънкият епидермис също допринася за по-голямата чувствителност към вредното действие на слънцето. Кумулативната доза на слънчевото въздействие в детската възраст играе голяма роля в развитието на злокачествени заболявания на кожата. Слънчевата защита при децата е задължителна.

Кожни проблеми при бебетата
В детската възраст често се срещат кожни заболявания, при които има нарушени бариерни функции на кожата.

Атопичен дерматит
Атопичният дерматит е възпалително заболяване, което засяга около 15-20% от децата. Нарушенията в целостта на кожната бариера са критични за ранното развитие и тежестта на атопичния дерматит. Нарушените бариерни функции са свързани с повишена трансепидермална загуба на вода, промени в рН, повишена проницаемост на кожата и бактериална колонизация. Компрометираната бариерна функция води до лесно проникване на алергени, токсични вещества и бактерии, усилващи симптомите на заболяването. Важен етап в лечението е възстановяването на бариерните функции с използването на емолиенти за овлажняване, измиване и къпане.

Памперс-дерматит
Повече от 50% от бебетата прекарват поне един епизод на дерматит за времето, в което носят памперс. Симптомите на дерматит включват зачервяване, оток и понякога обриви в участъците, покрити от памперса. Памперс-дерматитът също е състояние при което се компрометират бериерните функции. Възпалението е в резултат на хроничното триене, оклузията, въздействието на урината и активността на фекалните ензими. Нарушените бариерни функции са свързани и с промяна на рН на кожата. Участъците под памперса показват по-неутрални стойности на рН, сравнено с непокритата кожа. Патогенните организми, които растат при неутрално рН влошават състоянието на кожата, като засилват възпалението и допълнително разстройват бариерните функции. За прекъсването на този порочен кръг е необходима добра хигиена, използване на подходящи измивни средства, овлажняващи и бариерни кремове.

Хигиена на бебешката кожа
Поддържането на добра кожна хигиена е жизнено важно за здравето на бебето. Къпането и почистването помагат на кожата да се освободи от патогенните микроорганизми, замърсяванията и секретите от носа, слюнката, урината и изпражненията. Специално внимание трябва да се обърне на кожата на ръцете и гънките на тялото и лицето.

Ползите от добрата хигиена на бебето са очевидни, но като се има предвид колко деликатна е кожата в тази възраст използването на почистващи средства е противоречиво.

Идеалното измивно средство не трябва да променя рН и да нарушава бариерните функции. Също така, не трябва да дразни кожата и очите и да не е токсично при попадане в устата. Поддържането на кисело рН на повърхността на кожата подпомага закрепването на естествено обитаващите кожни микроорганизми, важни за развитието на имунните ѝ функции. Неподходящо формулираните средства могат да променят рН и да нарушат деликатния баланс между нормалните и патогенни кожни микроорганизми.

Интерлевкин-1α (IL-1α) и простагландин E2 са молекули, които отключват възпалителните процеси в кожата и предизвикват оток и зачервяване. Наличието на тези маркери върху кожата помага да се установи дразнещия потенциал на измивното средство, даже и при липсата на симптоми на възпаление. Измивните средства, които не предизвикват отделяне на IL-1α в кожата са с нежно действие и не предизвикват раздразнения.

Идеалното почистващо средство трябва да не се фиксира върху кожата и да измива замърсяванията с минимално усилие. Затова е необходимо да съдържа поне едно повърхностно-активно вещество, сърфактант. Сърфактантите са полярни молекули, които обичат едновременно водата и мазнините и намаляват напрежението между тях. В резултат се получава емулсия от мазнини и замърсявания във водата, които се отмиват без необходимост от търкане.

В научната литература има множество данни за ефекта на различните средства за почистване върху бебешката кожа.

Според проучванията, водата не винаги е достатъчна за премахването на мастно разтворимите замърсявания и не буферира добре рН на кожата. В зависимост от честотата на къпане и качеството на използваната вода, къпането само с вода може да има изсушаващ ефект върху кожата.

Твърдите алкални сапуни ефективно почистват кожата, но от своя страна намаляват дебелината на роговия слой, повишават рН, отмиват мазнините и нарушават липидния баланс, причиняват сухота и раздразнение.
Резултатите от множество клинични проучвания доказват, че течните почистващи средства, формулирани за деца са с най-деликатно действие върху бебешката кожа. Използването им поддържа киселото рН на повърхността, не влияе върху секрецията на себум и не дехидратира кожата.

Честота и продължителност на къпането
Няма общоприети норми за честотата на къпане. Това до голяма степен е индивидуално и зависи от някои културни и социални фактори. Общите препоръки са къпането да бъде кратко-да не надвишава повече от 10 минути и да се използва вода с температура около 37.0–37.5°C , за да се минимизира загубата на вода от епидермиса и да не се повреди крехката липидна бериера.

Мокрите кърпички
Мокрите кърпички за бебета трябва да са специално формулирани така, че да не компрометират бариерните функции и да не променят хидратацията и рН на кожата. Кърпичките не трябва да съдържат алкохол и други дразнещи вещества, алергизиращи аромати, етерични масла, сърфактанти или детергенти като лаурил сулфат. Мокрите кърпички са идеална среда за развитието на микроорганизми и затова трябва да съдържат консерванти, които се толерират добре от детската кожа. Честа причина за появата на алергичен дерматит е използването на неподходящи консерванти.

Роля на емолиентите
Сухата и напукана кожа е често срещан проблем при новородените. Добре формулираните емолиенти предпазват и хидратират кожата като засилват бариерните функции, доставят вода и липиди в роговия слой и предотвратяват водните загуби. Част от липидите като например линолова киселина се транспортират през клетъчната мембрана на кератиноцитите и се включват в клетъчния метаболизъм като строителни компоненти за епидермалната бариера. Много проучвания показват, че емолиентите подобряват значително бариерните функции и баланса на течности и електролити при недосените деца. При използване на емолиенти върху кожата на родени в термин деца, също се наблюдава положителен ефект върху бариерните функции. Емолиентите намаляват трансепидермалната загуба на вода без да повлияват производството на себум и рН.
Оказва се, че много родители подценяват необходимостта от използване на емолиенти. Около 90% от участващите в едно клинично проучване майки са били убедени, че кожата на децата им е нормално хидратирана. При клиничната оценка се установило,че 63% от децата имат леки до умерени прояви на суха кожа.

За правилното формулиране на емолиенти предназначени за бебешката кожа е важно да се вземат предвид специфичните особености на кожата в тази възраст. Най-оптимално за поддържане на бариерната функция е емолиентите да съдържат физиологичен баланс от епидермални липиди: холестерол/церамиди/палмитат/линолеат в съотношение 3:1:1:1.

Някои емолиенти съдържат есенциални мастни киселини с благоприятен ефект върху кожата. Например линоловата киселина балансира и нормализира бариерните функции на кожата. Oлеиновата киселина подтиска възпалението и хидратира кожата. Не всяко растително масло е подходящо за използване като емолиент, важно е съотношението на линолова към олеинова киселина в състава му. Растителни масла като маслинено, соево и масло от горчица може да имат увреждащо действие върху целостта на кожната бариера.
Ефикасността на емолиентите до голяма степен зависи от композицията и комплексното въздействие на отделните съставки. Клиничните проучвания наблюдават ефекта на емолиентите за относително кратък период от време. Въпреки това, учените смятат, че в дългосрочен план употребата им оказва благоприятен ефект върху здравето на кожата и бариерните функции.

Грижа за кожата под памперса
Грижата за кожата в областите под памперса трябва да предотврати появата на памперс-дерматит и да помогне на кожата да се възстанови ако вече има проблеми. Целта е да се подкрепи бариерната функция, да се подсуши кожата, да се намали триенето и въздействието на неблагоприятните фактори влияещи на кожата под памперса. Ключ към правилният подход е доброто познаване на причините за това заболяване.

Ако памперс-дерматитът не се повлияе от тези мерки е необходимо да се изключи наличието на алергичен дерматит, бактериална или гъбична инфекция.

Бариерни кремове
Бариерните кремове са широко използвани за превенция на памперс-дерматита. Бариерните кремове създават физическа бариера и предпазват кожата от въздействието на влагата, дразнещите вещества и бактериите. В допълнение, доставят липиди, които проникват между клетките на роговия слой и му помагат да се възстанови. Нанасят се в тънък слой след измиване на кожата.

Слънцезащита
Приблизително около 80% от слънчевото въздействие върху организма се получава в детската възраст. Затова фотопротекцията трябва да започне още с раждането на детето. Слънцезащитните кремове предпазват кожата от увреждане, преждевременно стареене и развитие на кожен рак.

Бебешка козметика от Руми
Използването на специално формулирана козметика при бебетата и по-големите деца е ключово за правилното узряване на детската кожа. Това е дълъг процес, който изисква нашето активно участие и нежна грижа. Да не забравяме, че за да заприлича на кожата на възрастните по ефективност на бариерните функции са необходими са 3-4 години, а за развитие на себумната секреция – 10-12 години.
В помощ на родителите е специално създадената бебешка серия на Руми Илиева:
Био пухкаво масло ЩАСТЛИВО БЕБЕ

Био пухкавото масло ЩАСТЛИВО БЕБЕ съдържа висококачествени натурални масла, които по естествен начин подкрепят кожната бариера. Маслото от таману e с много деликатно действие и подпомага обновяването и регенерацията на кожата. Съдържа омега-9 и омега-6 мастни киселини, предпазва, подхранва и успокоява, има противовъзпалителни и антибактериални свойства. Маслото от облепиха има уникален мастнокиселинен профил, който подсилва естествените бариерни функции, омекотява роговия слой, обогатява липидното съдържание и пречи на загубите на вода. Съдържа изключително важни за кожата витамини, минерали и аминокиселини, има антиоксидантен и противовъзпалителен ефект. Маслото от бадем е изключително нежно, овлажнява, омекотява и подхранва кожата. Маслата от слива, какао, ший и кокос имат комплексно и синергично действие, с благотворен ефект върху хидратацията.

Тук може да прочетеш статия от д-р Димова за грижа за кожата по време на бременност.

Използвана литература:
1. Telofski LS, Morello AP, Mack MC, Stamatas GN. The infant skin barrier: can we preserve, protect, and enhance the barrier? Dermatol Res Pract. 2012;2012:198789. https:// doi.org/10.1155/2012/198789 http://downloads.hindawi.com/journals/drp/2012/198789.pdf
2. Melo, Thayane Guimarães de, Rosvailer, Mayara Schulze Cosechen, & Carvalho, Vânia Oliveira de. (2020). BATHING, MAKE-UP, AND SUNSCREEN: WHICH PRODUCTS DO CHILDREN USE?. Revista Paulista de Pediatria, 38, e2018319. Epub May 08, 2020.https://dx.doi.org/10.1590/1984-0462/2020/38/2018319
3. Fluhr, J.W., Darlenski, R., Taieb, A., Hachem, J.‐P., Baudouin, C., Msika, P., De Belilovsky, C. and Berardesca, E. (2010), Functional skin adaptation in infancy – almost complete but not fully competent. Experimental Dermatology, 19: 483-492. https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/j.1600-0625.2009.01023.x
4. Stamatas, G.N., Nikolovski, J., Mack, M.C. and Kollias, N. (2011), Infant skin physiology and development during the first years of life: a review of recent findings based on in vivo studies. International Journal of Cosmetic Science, 33: 17-24. https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/j.1468-2494.2010.00611.x
5. Nishijima, K., Yoneda, M., Hirai, T., Takakuwa, K. and Enomoto, T. (2019), Biology of the vernix caseosa: A review. J. Obstet. Gynaecol. Res., 45: 2145-2149. https://obgyn.onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/jog.14103
6. Oranges T, Dini V, Romanelli M. Skin Physiology of the Neonate and Infant: Clinical Implications. Adv Wound Care (New Rochelle). 2015;4(10):587‐595. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26487977/
7. Blume‐Peytavi, U, Kanti, V. Prevention and treatment of diaper dermatitis. Pediatr Dermatol. 2018; 35: s19‐ s23. https://onlinelibrary.wiley.com/action/showCitFormats?doi=10.1111%2Fpde.13495