Как се раждат мечтите – бавно и тихо понякога. Моята мечта за Тоскана се е зародила много отдавна – вдъхновена от великолепни книги, от вълнуващи филми, от споделени снимки, от разкази. Винаги сякаш съм знаела, че някой ден ще отида там. Но Тоскана все още е блян за мен, затова с удоволствие се оставих в ръцете на Джена Еванс Уелч да ме отведе на вълнуващо пътешествие в тази магнетична област на Италия.
В „Любов и джелато“ историята ни среща с Лина, която отива да прекара лятото в Тоскана, но без особен ентусиазъм, колкото и странно да звучи това. Момичето е загубило майка си и е изпратено в Италия, за да се запознае с баща си, когото никога преди това не е виждало. Разкъсват я притеснения, страх и въпроси, които сякаш не й оставят сили да осъзнае, че се отправя към едно от най-красивите места на света.

Лина е издигнала огромни бариери около сърцето си – тя е загубила най-близкия си човек и не допуска никого до себе си, за да не бъде наранена отново. Тя е хладна към баща си, както и към красивите италианци. Но пропуска нещо изключително важно – че никой не е в състояние да остане безразличен към красотата на Италия. Тази страна малко по малко достига до сърцето на Лина и сякаш разбива бариерите му. Така в един момент пътят към него вече е отворен. И хиляди чувства завладяват момичето.

То намира стар дневник на майка си, описвала преживяванията си като млада студентка в същия този град. Дъщерята тръгва по стъпките на майката, за да открие колко много общо имат двете помежду си.

Най-ценното е, че книгата не е просто роман за любовта. А е история за преоткриването на себе си, за справянето със загубата, за осъзнаването, че тъгата е неизменна част от живота, но че не е вечна и не бива да е водещата. Цялото пътуване на Лина е пътуване към майката, която е загубила, начин да я запази още малко до себе си, да я задържи… поне за миг. Но и приемане, че в един момент трябва да пуснеш тези, които са си отишли, да ги откъснеш от себе си, да се научиш да съществуваш без тях, независимо колко силно си ги обичал. Само така може да бъдеш щастлив и споменът за тях да носи носталгия и топла тъга, а не болезнена мъка.

Разбира се, романът е и възхвала на Италия. Лято в Тоскана – тези две думи в комбинация звучат като истинска магия. Какво повече да иска човек? „Хората идват в Италия по различни причини, но остават завинаги заради две неща. Любов и джелато.“, пише Джена Еванс Уелч и чрез думите ни кара наистина да се влюбим в тази страна.

Разгръщайки страница след страница откриваме Понте Векио, Дуомо, Порчелино… Ако читателят се остави на авторката да го води, може поне мислено да се пренесе в приказната Флоренция. Но освен невероятните забележителности на този град, са описани и вкусовете му – емблематичното джелато, прясно изпечени кифлички, домашната пица…

„Любов и джелато“ е преклонение пред италианския начин на живот, пред отдаването на вкусовете, пред съзерцаването на красивите гледки, пред възхищението от изкуството.

Насладата от живота всъщност е един от най-трудните за усвояване уроци в съвременния свят. Вечното бързане, вечното гонене на цели, вечното затрупване с работа и вещи, често ни прави прекалено невиждащи красивото, отнема ни от възможността да спрем и да усетим всичко наоколо. Насладата е вид медитация – потапяне в настоящия момент – да съзерцаваш изгрева, да опиташ вкусно ястие, да вдъхнеш аромата на цвете, да гледаш облаците, да отпиеш изкусително вино. Но да го направиш бавно и с удоволствие, така че почти да се откъснеш от реалността. Целта в крайна сметка е да не правиш нищо и просто да бъдеш.

Затова харесвам книги като „Любов и джелато“. Всички имаме нужда понякога да затворим прекалено сериозните романи, наръчниците за самоусъвършенстване, научните издания или дори томовете класическа литература, и да се потопим в четиво, което да ни откъсне поне за миг от реалността, от проблемите, от трудните въпроси, от забързаното ежедневие. И за малко да сме безгрижни влюбени, имащи едничката задача да се наслаждават на живота.