За повечето хора потенето е едно голямо неудобство, с което трябва да се борят ежедневно. Всички добре знаем, че се потим усилено, когато ни е топло, спортуваме или сме стресирани и притеснени. По-
малко известно е, че нашата пот изпълнява жизнено-важни функции и излъчва различни химически сигнали. Козметиката моделира тези сигнали и променя възприятията ни.

Каква е ролята на нашите малки кожни придатъци- потните жлези?

Всеки човек притежава между 4 и 5 милиона от тях.

  • Екринните потни жлези са около 3 милиона и играят главна роля в терморегулацията. Те са най-многобройни на дланите, стъпалата и челото. Секретират течност, без цвят и мирис и подпомагат охлаждането на тялото посредством нейното изпарение.
  • Апокринните потни жлези са локализирани предимно под мишниците и гениталиите. Започват да функционират през пубертета и произвеждат по-гъст секрет, богат на липиди, белтъци и феромони. Съотношението на апокринни към екринни жлези е едно към едно в тези области и едно към десет в останалите части на тялото.
  • Апоекринните потни жлези се образуват през пубертета от екринните потни жлези в аногениталната област и аксилите. При някои хора до 45% от жлезите под мишниците са от този тип и понякога произвеждат 7 пъти повече секрет сравнено с екринните потни жлези.
  • Любопитно :

  • Жените имат повече потни жлези от мъжете, но се потят по-малко. Жените са по-ефективни в изпаряването на потта от повърхността и се охлаждат по-бързо с минимално количество пот.
  • Човек, който е добре аклиматизиран може да отдели до 10 литра пот на ден. По време на интензивни занимания в горещо време един атлет може да изпари 2-6% от телесното си тегло.
  • Броят на екринните потни жлези е фиксиран. С възрастта те просто се разпределят на по-голяма площ. Тоест, при децата те са разположени по-нагъсто, отколкото при възрастните. При по-пълните хора гъстотата на потните жлези е по-малка, отколкото при по-слабите.
  • Количеството отделена пот не зависи от броя на жлезите, а от тяхната активност.
  • Емоциите могат да предизвикват промяна в химическия състав на потта и тя да придобие по-неприятен мирис.
  • При останалите животински видове, отделените с апокринната пот феромони са важни сигнални молекули при общуването, размножаването и отглеждането на малките. Смята се, че при човека това е атавистичен белег.
  • Върху потенето оказват влияние не само климатичните фактори, но и възрастта, полът, расата, диетата, циркадните ритми, менструалният цикъл и дори надморската височина.
  • Има хора, които се потят повече от обичайното. Причините за тази свръхактивност на потните жлези (състояние известно като хиперхидроза) са генетиката, някои заболявания или медикаменти. Това състояние може да доведе до обезводняване и социална изолация. Много често в увеличеното количество потен секрет се развиват твърде много бактерии, което води до неприятна миризма –бромхидроза. Хиперхидрозата, подобно на емоционалното изпотяване под мишниците се проявява след започване на пубертета.
  • Някои кожни заболявания, изгаряния и дехидратация може да доведат до анхидроза – състояние на силно редуцирано потоотделяне. Анхидрозата може да доведе до животозастрашаващо прегряване на организма.
  • Потните жлези защитават кожата
    Потта изпълнява важни функции свързани със здравето на кожата. Потните жлези секретират вода, натурални овлажняващи фактори и антимикробни пептиди и имат специална роля свързана с бариерните функции на кожата. Натуралните овлажняващи фактори като аминокиселини, лактат, урея, Na и К хидратират външните
    слоеве на роговия слой.

    Потта почиства патогенните бактерии
    Потните жлези участват в антимикробната защита на кожата посредством секрецията на антимикробни пептиди като дермицидин, кателицидин и лактоферин. Според едно скорошно проучване, гликопротеините в потта
    прилепват към някои бактерии на кожната повърхност и подпомагат тяхното елиминиране. Така се предотвратява развитието на кожни инфекции.

    Екскреторна функция на потта
    Потенето е един от механизмите за поддържане на хомеостазата- относително постоянната вътрешна среда в организма. Екринните потни жлези осигуряват ефективна екскреция на вода и електролити като натрий, хлор, калий и бикарбонати. Количеството им се регулира така, че да не се получи дисбаланс в тялото. С потта се изхвърлят отпадни вещества от белтъчния метаболизъм – урея и амоняк, някои белтъци и захари. Потта играе роля и в метаболизма на важни за организма елементи като калций, магнезий, желязо, цинк и мед.

    Детокс чрез изпотяване
    Потта изпълнява важни детоксификационни функции. В резултат на замърсената околна среда-въздух, вода и храна, в тялото на всеки човек се резорбират, циркулират и акумулират тежки метали, които достигат различни концентрации. Метали като кадмий, арсен, олово и живак са потенциално канцерогенни и имат
    токсичен ефект върху нервната, ендокринната, имунната и кардиоваскуларната система. Елиминацията на тези метали става посредством изпотяването и уринирането, като концетрацията им в потта често надвишава тази в урината. Потта изхвърля не само метали от кръвната плазма, но и тези, които се съдържат в дермата в резултат от абсорбцията им през кожата. От древността се е смятало, че стимулираното потене чрез упражнения или затопляне има здравословен ефект. Да споменем само така популярните от векове
    Римска баня, Скандинавска сауна, Турска и Руска баня. Интересно е да се отбележи, че у хората, които спортуват и се потят редовно се откриват по-малки количества токсични метали. Бисфенол А – BPA е индустриален химикал, който се използва в производството на пластмаса. Натрупването му в организма има
    ефект върху мозъка и повишава кръвното налягане. Потта е ефективен път за извеждането му от организма и средство за BPA-биомониторинг.

    Освен терморегулаторни, имунологични, защитни и детоксификационни функции, потта изпълнява и важни социални функции.

    Гените имат мирис
    В процеса на общуване, човекът е изградил способността да използва предимно вербална комуникация. Ролята на невербалните сигнали в съвременното общество също не бива да се подценява, защото езикът е твърде нова еволюционна придобивка. Все още носим в гените си уменията на нашите предци да използват активно обонянието си и различните химически сигнали за да комуникират и взаимодействат помежду си.

    Според една научна теория, генетичният материал се представя чрез различни външни белези, които показват здравословното състояние и възможностите за създаване на потомство. Тези външни сигнали
    може да бъдат възприети от разстояние чрез зрението, слухът и обонянието и служат не само за привличане на потенциален партньор, но и за отблъскване на конкурентни индивиди.

    Телесната миризма дава информация за родствената близост, имунната система, здравето и диетата на потенциалния партньор. Любопитно е, че най-атрактивна за нас е телесната миризма на партньори, които са генетично най-различни от нас. Този подсъзнателен избор осигурява създаването на по-здраво поколение.

    Логично е да си зададем въпроса, дали парфюмите, които носим не прикриват и променят важните телесни химически сигнали. Оказва се, че избираме парфюмите си не само според техния собствен аромат, но и според начина по който те взаимодействат с нашата телесна миризма. Един и същи парфюм излъчва различен аромат, поставен върху кожата на различни хора. Хората са естествено привлечени от парфюмите, които подчертават собствената им телесна миризма.

    Потта издава нашия пол и сексуална ориентация
    Мъжката миризма, общо се класифицира като по-интензивна от женската. Често мъжката миризма се определя като мускусна, докато женската е по-сладникава. Причина за това е разликата в количеството, вида и концентрацията на секретираните в потта вещества и съответно разлика във видовете кожни микроорганизми,
    които ги преобразуват. Това води до лесна разпознаваемост на съответния пол, само по мириса на oблеклото.

    Смята се, че мириса на потта издава и сексуалната ориентация. Резултатите от едно клинично проучване, изследващо предпочитаната телесна миризма показват, че за участниците е била по-атрактивна миризмата на хора с подобна сексуална ориентация.

    Роднините ни миришат като нас
    Миризмата, която излъчват близки родственици е подобна, защото е генетично определена.

    В едно клинично проучване децата безпогрешно определят миризмата на своите брат или сестра, но се затрудняват с тази на доведените си брат или сестра. В друго проучване участниците лесно успяват да разграничат мириса на роднините от този на непознати хора. Бащи, баби и лели, в рамките на проучване, също на 100% правилно успяват да определят по миризмата, кои са дрешите на тяхното новородено бебе.

    Това са механизми, които подпомагат оцеляването на рода, защото, колкото са по-близки родствениците, толкова по-склонни сме да поемаме рискове в тяхна защита.

    Емоциите и телесната миризма
    Въпреки, че отговарят предимно на температурни влияния, екринните жлези разположени на дланите, стъпалата и челото могат да се активират и от емоционални стимули. Емоциите отключват отговор и от апокринните жлези, разположени под мишниците. Изпотяването под въздействие на силни емоции е важно средство за социална комуникация. Мирисът на потта предава информация за емоционалното състояние и чувствата на хората. Клиничните проучвания показват, че само по миризмата на отделената пот може
    да се определи дали човекът е бил в състояние на страх и тревога или е бил спокоен. Миризмата на пот отделена в стресови ситуации може да промени поведението на доброволци, като ги подтиква да
    поемат повече рискове или засилва тяхното ниво на стрес.

    Диета и потене
    До голяма степен диетата определя какво ще бъде количеството и качеството на отделената пот. След нахранване, ензимите в храносмилателната система започват да разграждат храната, при което се образува топлина, която задейства терморегулацията и стимулира потенето. Протеините от месото се разграждат по трудно от въглехидратите и имат по-изразен термогенен ефект. Топлите напитки повишават вътрешната температура и с помощта на хипоталамуса също увеличават потенето.

    Смята се, че някои храни повлияват потенето и по други механизми. Кофеинът в кафето стимулира централната нервна система и по нервен път и самите потни жлези.

    Ноцицепторите са кожните рецептори за болка, силен натиск и екстремни температури. Капсаицинът (лютивата съставка на чилито) също стимулира тези рецептори и кара терморегулаторният център да активира изпотяването.

    Алкохолът разширява кръвоносните съдове в кожата и прави кожата по-топла, което от своя страна засилва дейността на потните жлези. Приемът на високо въглехидратна храна стимулира отделянето на инсулин с помощта на който глюкозата се поема от клетките. Това води до понижаване на кръвната захар. Силното изпотяване е един от признаците на хипогликемия.

    Лукът и чесънът съдържат химическото вещество алиум, което в тялото се превръща в сярасъдържащо съединение, водещо до специфичен мирис на потта.

    Потта като индикатор за болест
    Потта може да се се използва като биомаркер за наличието на специфични заболявания. Муковисцидозата е системно генетично заболяване при което е повишено количеството на натриев хлорид в потта. Затова при диагностиката му се използва потен тест. Промяна в pH на кожата, т.е. нивото на киселинност или алкалност, може да ни покаже дали тялото е дехидратирано и може да се използва в диагностиката на заболявания като акне, дерматити и някои кожни инфекции.

    При болните от диабет високото кожно рН може да бъде добър индикатор за животозастрашаваща хипогликемия. Учените са изобретили сензор, който може да се вгради в съществуващите пулс-оксиметри и да следи промяната на рН в кожата, заедно с пулса и нивото на оксигенация на кръвта.

    Защо потта мирише
    “Кажете ми как мирише потта ви и ще ви кажа кой живее под мишниците ви” Нормално, секретът отделян от потните жлези е без цвят и мирис. Специфичната миризма идваща от различни области на кожата се
    дължи на трансформацията на потния секрет от живеещите на кожата микроорганизми. Под мишниците живее една голяма група микроорганизми, която се храни от обилната секреция на екринните, апокринните и мастните жлези. Причинители на лошата миризма са летливите мастни киселини, тиоалкохолите и 16-андростен стероидите, които са краен продукт на бактериалния метаболизъм. Коринебактериите са основните причинители на лоша миризма. Те преобразуват секрета на апокринните жлези до различни тиоалкохоли с миризма на лук, месо или плодове. Пропионибактериите преобразуват глицерола и млечната киселина до оцетна и пропиониева киселина. Стафилококите преобразуват някои аминокиселини до силно миришещата и летлива изовалерианова киселина. Тези вещества придават на аксиларната миризма кисела нотка.

    Количеството и разнообразието на кожните микроорганизми се променя при използването на различни дезодоранти или антиперспиранти. Когато се спре редовното използване на продукти против изпотяване количеството на бактериите постепенно се повишава, а когато започнат да се използват отново, количеството им драматично намалява.

    Хората използващи антиперспиранти имат по голямо разнообразие от микроорганизми, сравнено с тези, ползващи дезодоранти. В допълнение, след спиране на редовната употреба на продукти против изпотяване под мишниците нараства броят на Стафилококите. При хората, които не използват такива продукти доминират Коринебактериите.

    Наскоро беше открит ген, който определя синтеза на предшествениците на силно миришещи вещества в потта. Хората, които притежават два от доминантните алели на този ген имат най-изразена миризма на потта. Този алел се среща най-често в популациите на Европа и Африка. Хората, с два рецисивни алела
    почти не отделят такива вещества и тяхната пот мирише по-слабо. Такива гени притежават азиатците.

    Перилните препарати и потта
    Типичната миризма на пот се появява на дрехите около 2 ч след обличането им. Много често тази миризма остава и след изпирането им. Причина за това са кожните бактерии, които оцеляват при пране на по-ниска температура и бавно изсушаване на дрехите. За премахване на тази остатъчна миризма се използват перилни
    продукти с антибактериален ефект и програми за пране на по-висока температура с изсушаване.

    Козметиката, нашето тайно оръжие срещу лошата миризма
    Потният секрет може да повреди облеклото, а неговата миризма често е причина за ниско самочувствие и пречи на нормалния социален живот. Този проблем явно е бил актуален и преди хиляди години, когато хората в Древен Египет и Азия са бръснели подмишниците си и са използвали ароматни масла и метални соли за подобряване на миризмата.

    Съвременните козметични средства, които се борят с изпотяването съдържат вещества с различен механизъм на действие. Те подтискат развитието на микроорганизмите или блокират техните ензими, абсорбират потта и миришещите молекули, неутрализират лошата миризма или намаляват потната секреция.

    Общо могат да се разделят на антиперспиранти и дезодоранти. Антиперспирантите намаляват количеството на отделената пот. Дезодорантите правят миризмата на потта по-приятна.

    Различни съединения на алуминия са главното активно вещество в масовата козметика против изпотяване. Алуминиевите соли имат анти-бактериално действие и са ефективен антиперспирант. Те лесно полимеризират и образуват гъст гел, който запушва изхода на екринните потни жлези и пречи на секрета да излезе на повърхността. Въпреки, че алуминият е ефективен антиперспирант, задържаният секрет често води до кожни раздразнения и възпаление. В допълнение, повишените нива на алуминий се свързват с развитието на болести като Алцхаймер и Паркинсон. Напоследък се говори много и за връзката на алуминият от
    антиперспирантите с рака на гърдата. Предполага се, че е свързано с резорбцията му от кожата в близост до млечните жлези и неговото въздействие върху естрогеновите рецептори и увреждането на генетичния материал на клетките. Подобен ефект имат много други вещества, съдържащи се в дезодорантите като триклосан, парабени и фталати.

    Въпреки, че научната общност все още няма единно мнение по въпроса, добре е да си помислим какви вещества да използваме под мишниците си. Подмишничната област на кожата има по-висока температура и постоянно повишена влажност, подсилващи се от оклузивния ефект на облеклото. Тук са съсредоточени голям брой космени фоликули, апокринни и мастни жлези, които са лесно достъпни за липоразтворимите вещества.Това създава идеални условия за засилена резорбция на вещества в кожата. В тази област
    се намират и големи кръвоносни и лимфни съдове.

    Зелена светлина за натуралните дезодоранти
    Антиперспирантите действат само върху екринните жлези, които имат малък принос за неприятната миризма. Предшественик на лошо миришещите молекули в потта е секретът на апокринните жлези. Апокринните жлези имат по-широки канали и предоставят безкислородна среда, богата на хранителни вещества (мастни киселини, аминокиселини и хормони), където бактериите процъвтяват. Средствата, с които можем да им въздействаме са именно дезодорантите.

    В натуралната козметика се разчита на действието на дезодорантите- вещества, които намаляват броя на бактериите, абсорбират миризливите вещества и добавят парфюм за по-приятна миризма.

    Предимствата на натуралната козметика са многобройни.
    1. Натуралните дезодоранти не съдържат вещества с токсичен ефект върху организма.

    2. Действат на повърхността на кожата и не блокират потната секреция, т.е позволяват на отпадните вещества и токсини да се изхвърлят от тялото.

    3. Не дразнят кожата. При нарушаване целостта на кожната бариера резорбцията на вещества се засилва.

    4. Антиперспирантите се класифицират като медикаменти, тъй-като спират потенето, което е една от естествените функции на тялото, а дезодорантите-не!

    5. Натуралните дезодоранти не оказват въздействие върху околната среда.

    Новият дезодорант на Козметика Руми
    Руми предлага една нова формула за натурален дезодорант, който осигурява дълготрайна свежест без въздействието на дразнещи съставки. Новият дезодорант не само осигурява ефективна защита от лошата миризма, но се грижи и за състоянието на кожата под мишниците.

    Магнезий 
    В натуралната козметика, като алтернатива на алуминия се използва магнезиев хидроксид-Mg(OH)2. Предимството му е, че унищожава бактериите, причинители на лошата миризма на повърхността на кожата, без да се резорбира. Той е напълно натурален и безопасен за употреба.

    Кокосово масло
    Кокосовото масло стимулира имунната система и има антибактериално действие. Съдържа средноверижни мастни киселини като лауриева, каприлиева и каприева киселини, които ефективно елиминират бактериите. В допълнение, хидратира кожата под мишниците, предотвратява кожните раздразнения и допринася за по-приятна миризма.

    Тапиока
    Нишестето от тапиока абсорбира излишната влага, придава гладкост, мекота и усещане за лукс.

    Канделила 
    Канделилата подпомага бариерните функции на кожата и играе ролята на емолиент, хидратира и подобрява релефа на кожата.

    Физалис
    Това е звездната съставка в новата формула, защото има подобен на кортикостероидите ефект, но без техните странични ефекти. Екстрактът от Physallis има противовъзпалителни, имуномодулаторни свойства и успокоява кожата. Забавят се процесите на стареене и се подсилва клетъчната регенерация. Екстрактът подобрява структурата и организацията на колагена.

    За аромат във формулата е използвана комбинация от няколко етерични масла, няма добавен парфюм и аромати.

    Здравец 
    Маслото от здравец притежава антиоксидантни, антибактериални и противовъзпалителни свойства. Придава на дезодоранта свеж, тревист аромат. Има благоприятен ефект и успокояващо действие върху сухата и чувствителна кожа.

    Ванилия 
    Етеричното масло от ванилия е богато на витамини от група В, ниацин, тиамин и пантотенова киселина и освен прекрасен аромат добавя антиоксидантен, противовъзпалителен и регенераторен ефект.

    Портокал 
    Етеричното масло от портокал има богат цитрусов аромат с енергизиращ ефект. Неутрализира неприятната миризма от потта. Успокоява зачервяванията и възпалението. Витамин Е придава антиоксидантна устойчивост. 

    Да кажем да на потенето, не на лошата миризма!


    Използвана литература:
    1. https://www.sweathelp.org/about-hyperhidrosis/physiology-of-normal-sweating.html
    2. Lindsay B. Baker (2019) Physiology of sweat gland function: The roles of sweating and sweat composition in human health, Temperature, 6:3, 211-259
    https://www.tandfonline.com/doi/pdf/10.1080/23328940.2019.1632145?needAccess=true
    3. Microbiological and biochemical origins of human axillary odour A. Gordon James1, Corrine J. Austin1, Diana S. Cox1, David Taylor2 & Ralph Calvert2
    4. https://www.cosmeticsandtoiletries.com/research/techtransfer/Dont-Sweat-It-Wearable-
    Sensor-Detects-Wellness-Indicators–567208421.html?utm_source=newsletter-
    html&utm_medium=email&utm_campaign=CT+E-Newsletter+01-27-2020&absrc=rdm
    5. Groyecka A, Pisanski K, Sorokowska A, et al. Attractiveness Is Multimodal: Beauty Is Also in
    the Nose and Ear of the Beholder. Front Psychol. 2017;8:778. Published 2017 May 18.
    doi:10.3389/fpsyg.2017.00778
    6. FIALOVÁ, Jitka. Perception of individual variation in body odour in adult humans. Prague:
    Charles University, Faculty of Science, Department of Philosophy and History of Sciences,
    2017. 151 p.
    7. https://www.undershirts.co.uk/blogs/journal/how-food-can-affect-sweating-fact-vs-fiction
    8. https://www.bbc.com/future/article/20150803-what-our-perspiration-reveals-about-us
    9. Darbre PD. Underarm antiperspirants/deodorants and breast cancer. Breast Cancer Res.
    2009;11
    10. V Leite-Silva, M de Almeida, (2012) Delivery of drugs applied topically to the skin, Expert
    Review of Dermatology, 7:4, 383-397
    https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1586/edm.12.32
    11. Environmental Health Criteria 235. Dermal absorption. World Health Organization
    https://www.who.int/ipcs/publications/ehc/ehc235.pdf
    12. Sears ME, Kerr KJ, Bray RI. Arsenic, cadmium, lead, and mercury in sweat: a systematic review. J Environ
    Public Health. 2012;2012:184745. doi:10.1155/2012/184745
    https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3312275/