Това лято няма да е като другите. Пандемията от COVID-19 обърка плановете на всички ни за лятна ваканция. Повечето хора още не бързат да правят резервации за море. Отложени за по-добри времена са и всякакви по-дълги пътувания в чужбина.

Сега е моментът да откриете нови дестинации в близост до природата, където ще можете да презаредите батериите без да носите маски или да се пръскате постоянно с дезинфектант.

Къде да открием такива места? Решихме да се обърнем за съвет към експертите в намирането в тази област – пътешествениците Иван Михалев и Елина Цанкова. Те са създатели на блога за открития и пътешествия “Отбивки”, както и автори на поредица от пътеводители под марката “101 отбивки”. Съвсем скоро по книжарниците ще излезе най-новият им проект – “101 отбивки в София”.

По-долу ще видите техните пет предложения. Това са места, които са идеални за уикендови бягства от града и кратки ваканции, тъй като са почти напълно изолирани от цивилизацията. Вероятността някой да смущава почивката ви, е почти нулева.

Доспат и Сърница
„Швейцария на Балканите“ – това би си помислил човек, който за първи път стъпва в Доспат. Малкото родопско градче примамва с живописни гледки, чист въздух и спокойствие, които по нищо не отстъпват на най-реномираните алпийски курорти.

Към това трябва да прибавим и гостоприемството на местните жители, което е характерно за целите Родопи. Твърди се, че името на Доспат означава „приятел на пътя“ (от стар родопски диалект: дос – приятел, пат – път).

Ще се уверите в любезното отношение на хората в този край, ако отседнете за уикенд или седмица в някой от многото семейни хотели и къщи за гости край язовир „Доспат“. В ресторантите към тях се предлага прясна пъстърва, току що уловена в рибарниците на язовира.

Имайте предвид, че язовир Доспат е на 1200 м надморска височина – тук пролетта настъпва по-късно, а лятото е прохладно.

Друга опция е да отседнете в другия край на язовира, където се намира изключително живописното село Сърница. Повечето добри места за настаняване се намират в местността Орлино, която е на десетина минути път с кола от Сърница. Там има много хотели и вили с гледка към язовира, обградени от зеленина – вековни борови гори и широки поляни. Чистият въздух няма да нужда да го споменаваме. Той се подразбира, когато става дума за в Родопите.

Препоръчваме комплекс “Романтика”, който предлага не само възможности за настаняване близо до природата, но и активна почивка, по време на която можете да се отдадете на любимите си хобита – лов, риболов, разходка с лодка из язовира, спа процедури, масажи и др. Комплексът разполага с фитнес и открит плувен басейн, който се поддържа чак до октомври. От градината на ресторанта към хотела се разкрива божествена гледка към водите на язовира. Комплексът предлага различни варианти за престой – двойни и тройни хотелски стаи в хотела и в къщи, апартаменти, студия, мезонети, семейни вили, самостоятелни бунгала. Повече инфо – на romantica-bg.com.

Знаете ли че
Към комплекса има и втори ресторант, намиращ се на палубата на малко корабче. През деня с него се организират разходки из язовир “Доспат”. Можете да си устроите романтична вечеря на свещи на него, като за целта трябва да направите предварителна заявка.

Как да стигнете
Доспат е на 200 км от София. Най-прекият път е през Пазарджик, Пещера и Батак, като по пътя ще минете през още няколко красиви язовира. Отбивката за Сърница е на десетина километра преди Доспат и едноименния язовир.

Вишнево
Вишнево е малко родопско селце, което е почти напълно откъснато от света. Намира се високо в планината, където човек почти няма връзка с мобилните оператори. Но за сметка на това има „силна връзка със себе си“, както гласи една популярна телевизионна реклама.

И това е самата истина. Липсата на забележителности в селото е предпоставка човек да се съсредоточи върху главното – красотата на родопската природа. Най-силно тя се усеща на такива изолирани и трудно достъпни места, където придобивките на човешката цивилизация трудно си пробиват път.

Магията на Родопите е да видиш как денят сменя нощта. Как луната постепенно се скрива зад планинския контур, а слънцето бавно огрява най-високите върхове на отсрещния скат и постепенно пълзи към долините. В този магически спектакъл, сътворен от майката-природа, Вишнево има запазено място на първия ред. От хотела в селото се разкрива величествена гледка към надиплените склонове на Родопите, които се простират на километри – чак до границата с Гърция.

Как да стигнете
От Пловдив хванете пътя за Смолян и при Юговското ханче отбийте към град Лъки. После завийте в посока с. Манастир. От него се спуска чисто нов асфалтов път до с. Баните. Преди да стигнете селото, ще видите вляво табела към с. Вишнево.

Не пропускайте
В близкото село Баните има минерална вода и хотели със СПА процедури. От Вишнево тръгва и екопътека, която отвежда до Дяволския мост (Шейтан кюприя). Изминаването й обаче не е по силите на всеки, особено връщането. Затова, ако сте с кола, можете да карате по стандартния маршрут – през Ардино.

Знаете ли, че
Хотелът на Вишнево се намира в бившето училище на селото, което е изцяло ремонтирано и превърнато в уютно място за нощувки с всички удобства. За посрещането на гостите в селото се грижат местни хора – Сийчето и Илия, които ще почувствате като свои приятели още след първия час. Те ще ви разведат из селото и ще ви нагостят с вкусни родопски гозби.

Старо Стефаново
Старо Стефаново е малко селце в Предбалкана, което не е отбелязано на картите. Намира се встрани от пътя за Априлци, като отбивката е при съседното село – Стефаново. Макар да имат сходни имена, двете населени места се различават коренно едно от друго.

Старо Стефаново има статут на архитектурен резерват от близо 20 години, заради възрожденските къщи в селото. Около 100 от тях са обявени за паметници на културата от началото и средата на XIX век. Атмосферата тук напомня за Боженци и Жеравна, но в умалени мащаби и без техния туристопоток.
Селото е било снимачна площадка на сериала „Хайка за вълци“, правен по едноименния роман на Ивайло Петров. Смята се, че именно кинаджиите са първооткриватели на селото. Тук са заснети сцени от още няколко български игрални филма и сериала – „Юдино желязо“ (1989), „Панчо и таласъмите“ (1989), „Кладенецът (1991), „Отвъд чертата“ (2003) и „На границата“ (2014).

Любопитно
Най-доброто място за отсядане в селото е семейният хотел с механа „Дедовите къщи“. В него можете да прекарате един наистина романтичен уикенд, далеч от шума на града и по-близо до природата. Повече инфо – на dedovitekashti.com.

Знаете ли, че
Черквата на селото, носеща името „Рождество на Пресвета Богородица“, е построена през 1864 г. Тя е двукуполна, със здрави колони по средата и сводести прозорци. Градежът е дело на прочутия тревненски дюлгерин Уста Генчо Кънчев – един от най-големите майстори на българското възрожденско строителство, ученик на Кольо Фичето. Другите интересни обекти в селото са 1300-годишното дърво цер, селската чешма (1830) и Поповото мостче (1824).

Любопитно
Предполага се, че селището е възникнало в XV век, след като турците завладяват крепостта на днешния Ловеч и обитателите й се изселват към планината. За първи път селото се споменава под името Исвоте в летописи на Никополския санджак (1515 г.). Подобно на много други села, разположени край планинските проходи, Старо Стефаново е имало особен статут по време на османското владичество. Жителите му снабдявали с храна и провизии турските войници, които охранявали проходите. В замяна получавали административни привилегии и по-ниски данъци. Освен това турците нямали право да влизат на коне в селото. Те били длъжни да вървят пеша, водейки животните за юздите.

Не пропускайте
Старо Стефаново може да бъде добра изходна точка за обхождане на останалите интересни селища в региона – Априлци, Орешак, Троян, Ловеч. Наблизо е и Троянският манастир – третият по големина в България, след Рилския и Бачковския.

Как да стигнете
Намира се на 20 км от Ловеч. Ако пътувате по пътя София-Варна, трябва да отбиете в посока Априлци. След това има още една отбивки – при съседното село Ново Стефаново (или само Стефаново).

Язовир “Голям Беглик”
Ако искате да си подарите приключенска ваканция, отидете в Горски център “Чатъма”. Намира се в едноименната защитена местност на брега на язовир “Голям Беглик” – в сърцето на Родопите.
Това не е място за туристи, а за пътешественици и откриватели. Няма да го откриете в Booking.com или други сайтове за резервации. Няма all inclusive, нито удобства като wi-fi, телевизия или СПА. Но има нещо много по-ценно – природа! Красива, божествена, родопска природа!

За разлика от местността Беглика, намираща се от другия край на язовира, Чатъма е далеч от цивилизацията и далеч по-малко популярен като дестинация. До местността се стига по черен път, използван главно от дървосекачите и горските лесничеи. Мястото е наистина диво и красиво. Само за ценители.

Можете да наемете една от седемте пъстроцветни къщички на брега на язовира или да спите на палатка в къмпинг зоната до тях. Сутрин ще се събуждате с песента на птичките и едни от най-вълшебните гледки, които можете да си представите. Рано призори, преди още слънцето да се покаже над клоните на дърветата, от водата се издига пара. Чистият въздух и уханието на билки и горски цветя ще прочистят не само дробовете ви, но и всички лоши мисли.

Можете да наемете кану или каяк и да изследвате живописните заливчета и островчета в язовира. Другия вариант е да го направите пеш или с колело под наем – както предпочитате. Наблизо има защитени местности, като Самодивска поляна и Батлъбоаз, който са интересни за обхождане. На разположение на малките приключенци е и въжена градина, опъната сред вековни смърчове. С две думи – приказно място.

Знаете ли че
Къщичките в местността Чатъма са строени през 50-те години на миналия век, когато е направен и самият язовир.

Първоначално са били собственост на Горското стопанство, но през 80-те са изоставени и потъват в разруха.

Възстановени са от сдружение “Байкария”, което организира тук детски лагери от юни до септември.

Може да наемете къщичка срещу 15 лева на човек (ако искате да ползвате спално бельо – цената е 20 лв). Виж как на www.bikearea.org.

Къщичките не са електрифицирани. Има поставени фотоволтаични панели, които осигуряват топла вода и ток на определени места в центъра – за зареждане на телефони и осветление през нощта.

Има и малко заведение, в което хората от “Байкария” предлагат храна и кафе.

Любопитно
Язовир “Голям Беглик” е защитена природна територия, заради богатото си биоразнообразие. Една от природните атракции на Беглика са грамадните мравуняци, които се срещат на много места. Затова не се учудвайте, че ще срещнете знак, гласящ: “Внимание, пешеходна пътека на мравки”.

Как да стигнете
Трябва да хванете пътя Батак-Доспат и да карате, докато стигнете стената на язовир “Голям Беглик”. Там ще видите табелата към м. Чатъма. Ако идвате от Батак, трябва да хванете отбивката вдясно преди язовирната стена. След около километър асфалтът преминава в черен път с дължина около 8 км. Той следва извивките на язовира и може да бъде изминат дори с обикновен автомобил при внимателно шофиране.

Знаете ли, че…
Всяка година край бреговете на язовира се провежда “Беглика фест”. Изключителните природни красоти на мястото се съчетават по неповторим начин с енергията на хората, които идват тук. Това е общност от интересни, странни и свободолюбиви хора, които изповядват една обща кауза – да живеят и се забавляват в хармония с природата.

Те се събират всяка година на поляните край язовира, за да пеят, танцуват, медитират или просто да осмислят съществуването си. Възникнал първоначално като инициатива на шепа ентусиасти, нарекли се „Министерство на свободата“, фестивалът с всяка изминала година разширява своята популярност, превръщайки се в български аналог на прочутия „Уудсток“.

На поляните край Големия Беглик ще срещнете всякакви колоритни типажи – хора с красиви татуировки, раста прически, учители по йога, циркови артисти, музиканти, занаятчии, био фермери, производители на крафт бира и всякакви чудаци, с които животът в големия град няма как да те срещне.
Тази година ще се проведе в периода 18-23 август. Виж повече на www.beglika.org

Меандрите на Арда
„Родопско море“ – така наричат язовир „Кърджали“. Разположеният по поречието на Арда водоем е необятен и предлага всякакви възможности за почивка и развлечения край брега.
В района на село Главатарци през последните години изникна цял нов курорт с десетки хотели и луксозни вили. Там можете да прекарате романтичен уикенд, като пробвате различни водни спортове – разходка с моторница по язовира, каране на джет, кану, риболов или просто да си почивате край басейна с коктейл в ръка.

По-дивата, но и далеч по-красивата, част на язовира, е на южния бряг, където все още няма курортни селища, а бедни планински села. Някои от тях дори не са и села, а по-скоро махали с по няколко къщи, кацнали върху склоновете на планината, в подножието на които Арда образува красиви завои (меандри). Пътят до тях е дълъг и осеян със завои, но гледките са „дъхоспиращи“.

Най-живописният меандър се намира между селата Стар читак и Рибарци. Наричат го „Завоя“, защото на това място язовирът прави почти 180-градусова извивка. Това обаче е зрителна измама, тъй като двата „ръкава“ се образуват от различни притоци – левият е Арда, а десният – река Боровица.

По-малко известни, но също толкова живописни, са двата меандъра нагоре по течението на Арда. Първият може да се види от намиращото се високо в планината с. Русалско. Пътят до него е тесен и изпълнен със завои. Той заобикаля почти целия южен бряг на язовир Кърджали, като постепенно се спуска до устието на Арда, след което следва продължително изкачване, но усилието си струва. Гледката към извиващата се река в подножието е изумително красива.

Съвсем наблизо има още един завой на Арда. Той се намира при близкото село Любино. За да стигнете до него, трябва да се върнете до с. Долна сполука, където има табела.

Ако решите, можете да отседнете за няколко дни в малкия семеен хотел в с. Боровица. В него винаги има свободни стаи, а домакините са много гостоприемни и любезни.

Знаете ли, че
При водослива на реките Арда и Боровица се е образувал малък скалист полуостров. На него се намират останките на древната крепост Патмос. Пада се точно срещу „Завоя“ на язовира. Малко по-нагоре по течението на Арда има останки от още една крепост – Кривус.

Как да стигнете
За Главатарци – отстои на 7 км от Кърджали, като пътят минава през ромската махала на Кърджали.
За меандрите на Арда – от Кърджали тръгнете в посока Ардино и щом стигнете с. Кобиляне, отбийте вдясно при бензиностанцията. След това следвайте табелите в посока Боровица. Щом стигнете селото, ще видите разклон – надясно е за „Завоя“, който се пада между селата Стар Читак и Рибарци, а наляво – към другите два меандъра на реката при Русалско и Любино.

Не пропускайте
Въженият мост при Сухово, който свързва селото с отсрещния край на язовира при Дъждовница. Гледката е изумителна. Сухово е последното село по същия път, който отвежда до „Завоя“ на яз. „Кърджали“.

Любопитно
Някога между селата по крайбрежието на язовир „Кърджали“ се е движела комета, подобна тези по морето. Тя е била единственият транспорт от тази част на Родопите до Кърджали. Много от местните са ходили с нея на работа в града. Началната спирка е бил мостът при с. Сухово. След падането на комунизма, кометата е изчезнала. Така е бил отрязан пътят на местните села до работата в града. Останали без поминък, те постепенно се обезлюдяват с всяка изминала година. Основното препитание на хората тук е гледането на крави и овце с парите от евросубсидии.

Когато пътуваш, не пропускай да вземеш и любимата си козметика, за да запазиш кожата си свежа и сияйна. Тук може да откриеш мини опаковки от твоите любими козметични продукти.