„Не, не съжалявам да нищо“ пее великата Едит Пиаф. Въпреки че животът ѝ е непрестанна борба. В „Мадам Пиаф и песента на любовта“ Мишел Марли разказва необикновената история на тази велика жена. Изоставена от майка си, бита от баща си, израснала на улицата, принудена да търгува с тялото си. Съдбата обаче има огромни планове за Едит. Малкото бедно момиче се превръща в световна звезда. Постига го благодарение на огромен талант и безкраен труд. Когато се запознава с Раймон Асо почти не може да чете и да пише, няма изискани обноски и дори не знае как да спазва добра хигиена. Но благодарение на усилията на този мъж, съзрял необикновения ѝ талант, тя се преобразява. Научава се да чете, открива радостта от книгите, вдъхновява се от големите автори, развива интелекта си, превръща се в личност. Бавно и постепенно се учи не просто как да изпее всеки тон, но и как да допълни изпълнението си с жестове и мимики, как да предаде емоциите на публиката. Изгражда стила си, сценичния си образ и излъчването на голяма звезда. Излезе ли на сцената Едит вече не е „врабчето“, както са я наричали заради ръста ѝ от 142 см – а един огромен глас, който завладява всички.

И въпреки че една от най-известните ѝ песни е „Живот в розово“, нейният съвсем не е такъв. Той е низ от контрасти – страстни любови, огромни разочарования, главозамайващи успехи, жестоки обвинения,
безкрайни нощи на веселие, дни на самота и тъга. „Едит не разчиташе на щастието и въпреки това копнееше най-много за него.“

Пиаф е жена, която няма как да остави безразлични мъжете. Тя смело черпи от възхищението и обичта им. В живота си има няколко големи любови с разтърсващи обрати. Една от тях е с Раймон Асо, който я изгражда като певица, като личност, като звезда. Въпреки че е женен, Едит го обича безумно. Но в един момент просто се уморява да го чака. Въпреки това той остава неин верен приятел, съветник, вдъхновител.

Женен е и Марсел Сердан, когото тя винаги ще определя като мъжът на своя живот. Шампионът по бокс не иска да напусне съпруга си и трите си деца, но и не може да се откъсне от Едит. Тя е неговата светлина,
неговото щастие. Сердан обаче неочаквано загива в катастрофа. Ударът е огромен за Едит.

А когато е на 47 г. тя среща двайсет години по-младия Тео Сарапо. Той се превръща в нейна утеха и подкрепа. Двамата сключват брак и Тео остава неотлъчно до любимата си до края.

Писателката Мишел Марли избира да покаже Едит в най-силния ѝ период – когато е икона на френската музика, бляскава интелектуалка, обожаваща живота; когато се труди неуморно, изпълнена от енергия и надежди, от любов и вдъхновение. „Мадам Пиаф и песента на любовта“ разказва за една от най-емблематичните връзки на Едит – тази с великия Ив Монтан. Всъщност, когато се запознава с нея, той е едно обикновено 17-годишно момче, за което почти никой не е чувал. Именно Пиаф го взима под крилото си и го обучава как да пее, как да се държи, как да бъде звезда. И най-важното – дарява го с любов – чувство, което може да накара всеки мъж да постигне всичко.

„От друга страна, един мъж, който сам бе получил толкова любов, вероятно можеше по-лесно да дава любов. „Любовта – помисли си Едит, – това е ключът за всичко, без нея човек е едно нищо.“ Историята ни разкрива обаче и един от най-трудните моменти от живота на Пиаф. След окупацията на Франция през Втората световна война, се разразява чистка – всеки, който е сътрудничил на германците, е жестоко наказван. В списъка попада и Едит, обвинена, че е изнасяла концерти пред врага и дори е имала интимни отношения с германци. Грози я затвор или дори по-страшното за нея – забрана да пее. За Пиаф това е по-
тежко наказание и от смърт, защото сцената е единственото място, където се чувства щастлива, където съществува.

„Шансоните бяха животът на Едит, нищо не я правеше така щастлива, както музиката. Когато пееше, мелодиите се сливаха с душата ѝ, а музиката я превръщаше в център на един по-красив и по-добър свят. Още от малка бе пристрастена към одобрението на публиката. Симпатията, която получаваше чрез аплодисментите, открай време заместваше за нея любовта на грижовното семейство. Когато хората ръкопляскаха, тя имаше чувството за прегръдка, която усещаше почти физически. За нежност, каквато така и не бе получила от родителите си.“

Книгата е преклонение към една от най-ярките звезди на френската музика. Историята вдъхновява най-вече с непрестанното желание за живот, което Едит носи. Дори във време на война, дори обвинявана, дори на моменти напълно фалирала, тя винаги вижда този живот „в розово“, винаги съумява да открие вдъхновението и любовта. Копнежът да донесе радост на другите с песните си е толкова силен, че той ѝ помага да премине през всички препятствия, да преодолее всички трудности. Това е може би и най-ценният урок от романа – че когато човек служи на другите, той не просто забравя нещастието си, а всъщност открива истинския смисъл.

„Животът е прекрасен.
Има моменти, когато ти се иска да умреш.
Но после се случва нещо ново –
и ти се струва, че си попаднал в Рая.“

Писателката Мишел Марли ме спечели още с предишната си книга „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“, разказваща за живота на великата Коко Шанел. Всъщност авторката също има интересна съдба. Тя е дъщеря на композитора Михаел Яри и на известна манекенка от 50-те години на миналия век. Прекарва голяма част от живота си в Париж, благодарение на баща си – открива света на киното и музиката, и благодарение на майка си – получава достъп до света на висшата мода и парижките тайни.

Авторката отделя години да проучи живота на Едит Пиаф – изчита десетки книги, гледа множество документални филми, рови се в документи и стари записи. Успява да създаде един достоверен исторически роман, в който все пак присъства и щипка измислица. И всяка дума в него е преклонение пред тази велика жена, живяла с безкрайна страст, без да съжалява за нищо.