Книга, написана от майка и син – това звучи великолепно. Заради силната връзка, заради разбиването на клишето, че родителите и тийнейджърите не се разбират, заради запълването на пропастта между поколенията. А най-хубавото е, че „Утре“ е български роман – от Радостина А. Ангелова и Александър Станков. Споменавала съм и преди колко много харесвам Радостина като писател. Нейният „Афиши в огледалото“ е сред най-любимите ми романи. Но не знаех, че и синът й пише. Оказа се, че Александър е на шестнайсет години, но вече има награди за поезия и разказите му са високо оценявани.

И точно защото много харесвам Радостина, се притеснявах как ще се е получил този експеримент да създаде роман със сина си. Бях изненадана! С цялата ми привързаност към писателката, най-искрено заявявам, че нишката на историята, разказана от Александър, ми беше дори по-интересната в романа. Възхищавам се на стила на този млад писател, на чувството му за хумор и искреността.

„Физиономията й казва „Тази младеж не знае как да се държи на публични места“. Все едно тя е била примерна като тийнейджърка. Така де, като юноша… Не – като девойка! Думата тийнейджър надали е била употребявана в българския по нейно време.“

В историята майката Абена е в края на четиридесетте и ръководи бизнес с кафенета, а синът Тома е в онази особена възраст, когато е сигурен, че знае какво е любовта, но все още го плаши мисълта за среща. Майката и синът понякога просто се разминават в дома си, всеки забързан в ежедневните задачи. Но неочаквано Албена се включва в театралния кръжок на Тома. Това ще й даде възможност не просто да опознае приятелите на сина си, но и да осъзнае, че всъщност подценява тийнейджърите. Ще се изненада колко дълбок, емоционален и философски е понякога техния свят. И съвсем не толкова различен от нейния собствен.

„Котка, която знае от самото начало, че рано или късно ще се остави да бъде погалена. Куче, което е сигурно, че ще близне човека, срещу когото сега ръмжи. Птица, която недоверчиво гледа от клона, но утре ще кацне на дланта, която я примамва.

Защото онзи, който опитомява, го прави с храна в ръката.

Който иска може да ми говори за любов. Който иска може да ми обяснява за търпението. И аз съм чела „Малкият принц“. Но Екзюпери е измислял приказка. А в реалността само с любов и търпение няма да накараш никого да ти играе по свирката.“

„Утре“ е ценен именно с това, че ни представя момент от живота на майка и син, разказани достоверно от истински майка и син. Невероятно е да видиш как понякога нито жената, нито момчето имат реална представа през какви емоции минава другият. Странно е как живееш в един и същи дом с някого, но на моменти като че ли не го познаваш. В същото време това не е драматична история с тъмни краски, напротив – представя ни как дори и да са далечни понякога, майката и синът винаги намират пътя един към друг, свързани от магическа връзка. Но също така, че понякога най-ценната проява на обич е даването на свобода и засвидетелстването на доверие.

Защото в крайна сметка независимо на каква възраст сме, всички ние мечтаем за любов, за щастие и за усещането, че си ценен за някого. И често страховете и въпросите, които обземат различните поколения, съвсем не са чак толкова различни.

„Бе разбрал, че не е важно колко е дълбока реката, а дали умееш да плуваш. Но този урок научи сам, не му помогнаха нито родителите, нито книгите. Математиката пък хич. В основното училище смяташе, че ако стои по-далеч от брега, ще е в безопасност. Уви, водата идваше и го заливаше, преди той да се усети. Затова от първия ден на гимназията показа, че може да плува и не се бои от дълбокото.“

Цялата тази житейска мъдрост е допълнена изкусно от красивата линия на кафето. То се промъква в историята, завладява ни с аромат и ни пристрастява. И причината не е просто, че главната героиня е собственичка на кафенета. Сред страниците откриваме рецепти за приготвянето на всякакви напитки с кофеин като макиато, мокачино, еспресино, пиколо лате, ристрето, лунго… Тези интересни съвети за приготвяне са допълнени с великолепни импресии за напитките – кратки истории с привкус на поезия. Те придават на романа тайната съставка, която го превръща от обикновено кафе в изкусителна напитка със силен аромат и характерен послевкус.

„Едно от най-дразнещите ме неща е широко разпространеното сред възрастните мнение „Това на вашите години не е любов.“

Аз пък мисля, че е. От моята гледна точка любовта е без съмнение най-характерното за тийнейджърските години (…) Та нали любовта е най-силната емоция, която човек може да изпита? Е, ако чувствата ми към момичето Хикс са най-силните, най-истинските и най-искрените, които мога да усетя в момента, защо това да не е любов?

Да, на трийсет е възможно да чувствам много по-завладяващи, дори стихийни емоции към момичето Хикс, но към ден днешен мога толкова.
Това е максимумът ми.
Затова е любов.“