Дали съществува магия да събереш спомени и да ги затвориш в шишенце, да добавиш от красотата на пролетта, от топлината на лятото и от дъха на есента? Не е ли всъщност създаването на парфюм точно това? Чиста магия!

„Парфюмеристката от Монако“ от Хедър Уеб и Хейзъл Гейнър ни разказва историята на една такава магьосница – всъщност обикновена жена, създаваща необикновена красота. Защото парфюмеристът е вълшебник. Той не просто прави популярен аромат, а обединява късчета щастие в едно цяло.

В романа е разкрита тайната на създаването на един парфюм – пресоването на цветята, извличането на етеричните масла, пречистването и дестилирането, откриването на идеалната формула и пресъздаването й. Действието се развива през 50-те години на XX век и в сюжета авторките заместват освен измислени герои и истински персонажи. Между кориците читателят среща дори самата Грейс Кели.

Главната героиня Софи наследява от баща си фабрика за парфюми в Грас – великолепна област на лавандулови поля и розови храсти. Най-ценното наследство обаче са бащините уроци – съвети как се правят изкусителни ухания. Младата жена пази спомена за татко си в сърцето си и вдъхновявана от него, се отдава на търсенето на перфектния аромат.

Един ден в малкото й магазинче в Кан влиза самата Грейс Кели, опитваща да се скрие от папараците, които я преследват по време на кинофестивала. Софи приютява Грейс и този жест на любезност преобръща целия й свят. Световно известната актриса остава запленена от парфюмите, които талантливата французойка създава. И когато след малко повече от година се връща на Лазурния бряг, за да се омъжи за принц Рение III от Монако, тя иска именно Софи да измисли уникален аромат за сватбата й. Една изключителна жена се превръща в принцеса, а другата изключителна – създава шедьовър. Животът и на двете се преобразява като с вълшебна пръчка. Неслучайно бащата на Софи казва: „Да си парфюмерист, означава да вярваш във вълшебствата. Ние трябва да се научим да вярваме във вълшебствата, да приемаме, че невинаги има логично обяснение за всичко и да оставим нещата да бъдат такива, каквито са.“

Изключително ценно е, че авторките преплитат историята с реални факти за живота на Грейс Кели, за първата й среща с принц Рение III, за раждането на любовта им, за решението за брак и за великолепната им венчавка, останала в историята като една от най-зрелищните сватби. Прекрасен детайл в книгата е описанието на тоалетите на Грейс, на роклите и шапките й – всичките реално съществували в миналото и запечатани от фотографите.

И тъй като неизменно това е роман и за любов, в действието се намесва един висок и красив фотограф. Джеймс е папарак, който мечтае вместо да преследва знаменитости, да снима лилавите поля с лавандула и жълтите със слънчогледи. Той също търси как да улови красотата и да я запечата в идеалния кадър. Защото и фотографията, както създаването на аромати, е изкуство.

Емблематични са думите на Джеймс: „Предполагам, че твоите парфюми са като непроявения негатив на снимка. Всичко е там, но не се вижда и ще излезе наяве едва след като премине през процесите на проявяване и копиране. Тогава ще оживее и накрая ще видиш онова, което си се опитал да уловиш, докато си гледал през обектива. Ние сме алхимици, Софи. Съвременни магьосници.“

В този роман наистина се отдава почит на красотата на трудните занаяти, на изпипването на детайлите, на упоритостта, която стои зад всеки успех. Книгата не е просто любовна история, а вдъхновяващ разказ за това колко силен е човек, когато наистина вярва в това, което прави. Софи е съвсем права, когато подчертава: „Вниманието и грижата към детайла, предаността и всеотдайността, когато нещата не вървят добре, отличават истинския артист от любителя.“

Винаги съм твърдяла, че харесвам книги, които разказват повече от основната история, които ти дават над какво да размишляваш, които предават вдъхновение. На корицата на тази заслужено пише: „Роман, който след прочитането ще остави у вас дълготрайна следа като ухание на скъп парфюм.“ Защото освен историята, читателят помни и усещанията. Докато разгръща страниците сякаш долавя аромат на лавандула и на рози, сякаш вижда залезите над цветните поля, сякаш се пренася в една от най-красивите области на Франция.

Романът е написан в памет на великолепната Грейс Кели – една жена с необикновена съдба. Родена в бедно семейство, отдала се на киното, пленила хиляди зрители и накрая станала принцеса. Дали прекалената й красота или нелепата й кончина я превръщат в икона? Но дори днес, 36 години след смъртта й, Грейс Кели остава една от най-пленителните актриси, една от най-красивите принцеси, една от най-мистериозните жени.