За мен истинската почивка не е почивка без хубаво четиво. Представям ви пет интригуващи заглавия за това лято.

„Книгата на Руми“
Признавам, че първоначално избрах този сборник заради заглавието, но след това открих, че внезапното привличане се превръща в истинско удоволствие. Според описанието „Книгата на Руми“ е събрала „105
истории за вдъхновение, наслада и поука!“ от ненадминатия персийски философ и суфист Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми. Той е определян като „един от най-великите поети и духовни мислители в историята“.

Творчеството му, създадено през XIII век, достига до съвременните читатели, благодарение на адаптацията от изтъкнатата преводачка от персийски Мариам Мафи.

Поемите са превърнати в кратки притчи – някои мъдри, други смешни, трети тъжни. Тези истории ни носят по-висше възприятие за света. Учудващо е как послания, замислени преди толкова векове, са актуални и поучителни и днес. Те ни карат да спрем за момент в безкрайно забързаното си ежедневие и да се вгледаме в себе си, да се замислим за истински важните неща в живота и да посеем в душата си спокойствие, добрина и смирение.

„Музата на Виена“
Това не е обикновен роман, това е машина на времето. Каролине Бернард ни пренася в един от най-красивите европейски градове – Виена, в един от най-вдъхновяващите периоди в изкуството – края на XIX и началото на XX век. Предавайки ни трепетите на 17-годишната девойка Алма, известна като „най-красивото момиче в града“, авторката всъщност ни разкрива великолепния свят на бохемата на Виенския сецесион, води ни на реално състояли се изложби, оперни представления, по истински заведения и забележителности в този великолепен град.

Алма също е реално съществувала личност – не просто много красива, но и изключително образована, талантлива пианистка и дори композиторка. Нейната съдба ни разкрива свят, в който дори великолепните жени е трябвало да се борят да бъдат приемани като равни на мъжете и често са стоели в сянката им, най-вече в изкуството. Тя е била муза за някои от най-известните артисти на онова време – Густав Климт, Густаф Малер, Оскар Кокошка, Франц Верфел. Обожавана от писатели, композитори, художници, поети, архитекти, но дали освен външната ѝ красота, те са били в състояние да оценят и силата на духа ѝ, и
огромния ѝ талант? Защото Алма наистина е била една от най- великолепните жени на своето време.

„Писма от Париж“
Интригуват ме книги, чието действие се пренася ту в миналото, ту се връща в настоящето. „Писма от Париж“ на Джулиет Блекуел е наистина пленителен роман, който ни води из уличките на един от най-красивите градове в света, за да го опознаем през очите на любовта и изкуството. А за мнозина любов и изкуство са синоними. Историята ни среща с две необикновени жени – Сабин, която в далечната 1897 г. става муза на един от многото художници в града. Но нито една жена не може да бъда държана в клетка, особено тази, която вдъхновява, защото музата сама избира твореца. Сабин ще трябва да извърви дълъг път, за да научи как сама да се извае такава, каквото иска да бъде.

Много години по-късно – в настоящето една американка Клер, тръгва по стъпките на предците си, дошли навремето в Луизиана от Франция. Тя ще се надява да разкрие чужда мистерия, а ще се окаже, че в
Париж я чака най-голямата тайна за нейния живот. Съдбите на двете жени се преплитат в една вълнуваща история, случваща се на фона на истински събития. Вдъхновение за романа авторката намира в реално съществуваща маска-скулптура на млада жена, живяла в края на XIX век. За нея се носят всякакви легенди – най-разпространената е, че се е самоубила, скачайки в студените води на Сена. Поети и художници години наред се вдъхновяват от историята на тази мистична красавица, която оживява за пореден път в
„Писма от Париж“ и може би най-накрая намира своя щастлив край.

„Споделеният апартамент“
Има книги, които са като среща с добри приятели. Така те увличат, че не усещаш как лети времето. Романът на Бет О’Лиъри се чете на един дъх. Той просто не ти позволява да го оставиш дори за миг. Толкова е свеж и забавен. Тифи и Леон споделят един и същ апартамент, и едно и също легло, но никога не са се виждали. Няма как история, която започва така, да не предполага много весели обрати и любовни трепети. Те са поднесени фино с типичното британско чувство за хумор и всъщност са идеален инструмент за разсейване от действителността.

Най-ценното в книгата обаче е, че тя хем е забавна, хем засяга сериозни теми – за нездравословните връзки, за обсебващите хора в живота ни, за емоционалния тормоз, за трудностите и механизмите, по
които всеки успява да намери сили да се пребори…

„Споделеният апартамент“ е история за увереността в себе си, която е най-сигурният инструмент за достигане на щастие. Романът е учебник за нейното откриване и показва, че увереността не може да дойде отвън и не е свързана с външното одобрение, а е единствено приемане на себе си какъвто си и преоткриване на обичта към себе си. А тази привързаност е стъпалото към успешна връзка – работна, приятелска или любовна – защото ако не обичаш себе си, как може да очакваш, че другите ще те обичат!

„Работилничка за спомени“
Носталгията прави хората щастливи, твърди авторката Ан Иду-Тиве. Припомняйки си топлите моменти от миналото, те събуждат забравеното удоволствие в себе си. „Работилничка за спомени“ е книга за завръщането на младостта, любовта и надеждата. Тя ни среща с младата Алис, която работи в старчески дом. Чрез своите творчески ателиета провокира възрастните да събудят в паметта си най-свидните моменти от миналото. За тях това е начин да преживеят отново сладостта на най-милите спомени, а за Алис – път да открие своето така отлагано щастие.

Романът е романтичен, но не толкова любовен, колкото разнищващ най-топлите човешки емоции и засягащ теми като приятелството, вярата, добротата и надеждата, че никога не си прекалено стар за още една любов. Но освен приятните теми, книгата засяга и по-студените като старостта, самотата, загубеното време, смъртта. Авторката обаче и тях успява да ни поднесе по философски начин, карайки ни да се
съсредоточим върху мъдростта, а не върху мъката. Защото именно факта, че животът е преходен, го прави толкова ценен и уникален. И осъзнаването на този факт, ни кара да се стремим да не отлагаме щастието прекалено дълго.