В последните години хюга се превърна в много модерна дума. Изкуството на датчаните за щастлив живот се наложи в литературата, дизайна, кулинарията, ежедневието. В същото време тази дума е непреводима и няма как да бъде обяснена с едно изречение. Защото хюга е всичко – как подреждаш дома си, как се храниш, как се обличаш, как живееш. Но също така как възприемаш света, с какви хора се обграждаш, къде търсиш вдъхновение и най-вече колко обичаш самия себе си.

В същото време това не е просто поредната мода или маркетингов трик, който да ни кара да купуваме свещи, меки одеяла, възглавнички и красиви чашки за кафе. Хюга наистина е път към щастието. Но именно защото е такъв, трябва да бъде извървян – бавно и с мисъл за всяка стъпка. Няма как да не повярваме на народ, който има специален институт за изследване на щастието. В Дания наистина съществува такъв, затова нека се учим от датчаните.

„Малкото кафене в Копенхаген“ от Джули Каплин е книга за „хюга, романтика и канелени рулца“. Историята ни среща с Кейт Синклер, която вярва, че е на една крачка от щастието – тя е сбъднала почти всички свои
мечти – работи в една от най-големите рекламни агенции в Лондон и има прекрасен приятел. Смята, че всичко ще бъде идеално само да получи заслуженото отдавна повишение и евентуално предложение за брак. Тогава вече ще е напълно щастлива. Как само се заблуждава! Щастието никога не е изпълняване на поредното условие и не е сбъдване на точно предначертан план. Щастието е способността да се радваш на това, което вече имаш, спокойствие да пуснеш това, което вече си загубил, и вярата, че винаги ще получиш това, което най-много заслужаваш. Кейт ще трябва да научи този урок, но по доста сладък начин.

Романът би могъл да бъде определен като любовен, но любовта е най-вече към Копенхаген, към хубавата храна, към спокойствието, към малките моменти. Историята е пропита от вдъхновения, от размисли, от
въпроси, които да ни карат да се запитаме за собствения си живот. И докато придружаваме симпатичната, но малко нервна Кейт по време на едно незабравимо пътуване в датската столица, ние самите извървяваме доста път. Проследявайки амбициозния подход на Кейт към така желаното повишение, сякаш самите ние проумяваме, че понякога нещата, за които най-пламенно се борим, са тези без истински смисъл. И е добре от време на време да сменим фокуса, да се замислим за какво наистина копнее душата ни и най-вече просто да спрем за момент, да си позволим да бъдем щастливи днес, а не чак когато получим повишението, по-високата заплата, по-големия апартамент…

Това, което най-много ми хареса в книгата, е, че датското изкуство хюга не е представено единствено от чисто материалната страна – как да се подреди дома, с какви предмети да се стопли атмосферата, с какви храни да се отрупа трапезата – макар че и това присъства. Историята всъщност ни показва истинската същност на хюга – да откриеш топлината в себе си, да се научиш да цениш всеки малък миг на спокойствие, да забавиш безкрайния бяг и да съумееш да поспреш, за да се насладиш – на храната, гледките, истинските приятели, изненадващата любов.

Живеем в изключително забързан свят и понякога толкова изнемогваме от ангажименти, че и приятните емоции започват да ни тежат. И често сме толкова обсебени да гоним успеха, че забравяме, че истинският успех всъщност е щастието. Задно с Кейт Синклер в тази история откриваме много истини, които отдавна знаем дълбоко в себе си, но сякаш не искаме да проумеем.

Защото освен всичко останало хюга е и да започнем да слушаме вътрешния си глас, да се поставяме понякога на първо място, да не забравяме да се погрижим и за себе си и най-вече – да се научим да се приемаме и обичаме такива, каквито сме. Защото щастието понякога наистина е да се освободиш от прекалени очаквания, от остри критики, от чужди амбиции, от стереотипи и не на последно място – от собствените си негативни представи за себе си. Защото често ние сами се критикуваме, потискаме и подценяваме. А всъщност най-много в този живот имаме нужда от собственото си одобрение. Хюга ни насърчава да започнем да го градим още днес.

Допълнително удоволствие в историята е ролята на Копенхаген. Този магичен град, излязъл като от приказка, е пълноправен герой в романа. Ние се потапяме в него, обикаляме го и го опознаваме до такава степен, че веднъж прочели тази книга, веднага ни се приисква да си стегнем куфарите.

Лично аз отдавна мечтая да го посетя. И не само заради цветните къщи и красиви канали, заради скулптурата на Малката Русалка и парка „Тиволи“. А най-вече заради атмосферата на уют, за която казват, че властва в целия град; заради топлината, която те обзема дори, когато задуха леден вятър; заради дружелюбността на уж студените северняци. Тази книга донякъде сбъдна тази моя мечта – духовно наистина ме пренесе в Копенхаген.